В неделята след Лазаровден се празнува Връбница, известна още като празник на цветята
Автор: Яна Славянска
След като възкресил в събота Лазар, Христос, възседнал магаре, влязъл в Йерусалим. Хората го посрещнали с палмови клонки и радостни възгласи: „Осанна“.
Затова и до днес на този ден в църквата се отслужва молитва и се освещават върбови клонки. У нас те заместват палмовите листа, каквито не се намират по нашите ширини. По тази причина и празникът се нарича Връбница.
След тържествената литургия, миряните отнасят клонките у дома си, навити на венче – за здраве и берекет. Вярва се, че осветената върба пази от зло и затова тя се поставя върху домашната икона, а на входната врата и на входа на стопанските постройки се окачва върбово венче, които всяка година се подменят с нови на Цветница. А старите се изхвърлят в течаща вода...
С водата е свързан и един друг ритуал, който се провежда на този ден. Особено в миналото много широко е било разпространено т. нар. кумичане. Нещо като продължение на обичая от предишния Лазаровден. От осветените в църквата върбови клонки лазарките вият венчета, с които отиват до близката река.
Там те ги пускат по течението и на която мома венчето излезе най-напред, тя бива избирана за „кумица“. След което, хванати на хоро, което тя повежда, всички стигат до дома й, където сядат на обща трапеза по случай празника.
