Цветница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за празника. За селото в област Търговище вижте Цветница (село).

Цветница
Вход Господен в Йерусалим, мозайка от Капела Палатина в Палермо
Други именаВръбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден, Палмова неделя
Празнува се отвсички християни
Видхристиянски, религиозен и народен
Значениеотбелязване влизането на Христос в Йерусалим
Датаподвижен празник, неделя преди Великден
Дата 20232 април/9 април
Дата 202424 март/28 април
Свързан сВеликден
Страстна седмица
Цветница в Общомедия

Цветница (Вход Господен) е подвижен християнски, религиозен и народен празник, който се празнува както в православната, така и в католическата и протестантската църква една седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден.

Пада се винаги на 6-тата неделя на Великия пост, но по изключение, на този ден се разрешава яденото на рибни ястия.[1]

Отбелязва се моментът на влизането на Исус Христос в Йерусалим и началото на събитията от Страстната седмица. Освен това е и един от най-популярните и всеобхватни именни дни - на хората, чиито имена са свързани по някакъв начин с растителността.

Празникът е възлов момент в обредността на целия великденски празничен комплекс, чиито основи са в древни митологични представи и обичайни норми.[2] Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя) (църк.), Куклинден (нар.), а в западните църкви - Палмова неделя. Символ на празника са върбовите клонки, напомнящи за палмовите клонки, с които Христос е акламиран при портите на града.

Влизането на Исус Христос в Йерусалим[редактиране | редактиране на кода]

Влизането на Христос в Йерусалим

Исус влиза в Йерусалим, заедно с някои от най-видните си ученици, в дните около еврейския празник Пасха (по повод началото на Изхода).

Това става след като е възкресил престоялия 4 дни в гроба Лазар от Витания, брат на сестрите Марта и Мария. Вестта за това чудо вдъхновява много хора (описвани като хиляден народ) да го пресрещнат, докато пътува със свитата си.

Пътят на Исус и апостолите към столицата на провинцията минава покрай село Витфагия, където той праща двама от апостолите да му доведат вързаната в началото на селото ослица (магарица) и малкото ѝ, а ако някой ги попита защо им са, да кажат, че това е потребно на Господ. Като научават, че е за него, собствениците им дори с радост се разделят с добичетата. Христос възсяда възрастното животно и яздейки го (в съгласие с пророчествата, засягащи този момент), той влиза тържествено в Йерусалим, което е описано в Новия завет.

Народът, виждайки в него Месията, възторжено размахва палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Всички пеят следния химн: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев“. Под нозете му вярващите разстилат дрехите си и пръскат маслинови клонки. На това се възпротивяват фарисеите, настоявайки Христос да забрани на хората да го възхваляват по този начин, на което той отвръща: „Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат“. Шествието продължава и минава по Елеонското възвишение до Храма. Дворът му по това време е превърнат в тържище - обменят се пари и се продават нужните за жертвоприношенията в чест на Йехова гълъби. Христос разгонва сборището, по същество произнасяйки първата си проповед в града - че Вторият храм би трябвало да се зачита занапред в ролята му на Божи дом и да не се използва за ничии финансови изгоди. После на място върши ред изцерения на болни и недъгави хора.

Църковни обреди[редактиране | редактиране на кода]

На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Окичват с клонките портите и се сплита венче от осветената в църквата върба.

Народни обичаи и вярвания[редактиране | редактиране на кода]

Празничната обредност се разгръща в няколко взаимно пресичащи се кръга. Първият кръг е свързан с обредно-магически действия с върбата. Сутринта в църквата се взимат осветени клонки върба. Вярва се, че предпазват от злини и дават здраве, и с тях се извършват разнообразни действия. Откроява се обичаят да се забиват върху гробовете при обичайното им за деня посещение, а в някои райони на Добруджа момите взимат именно от гробищата върба за венците, с които ще участват в кумиченето.[3] Съществувала е и практика върбови клонки да се закачват и на кръста (в анатомически смисъл) - против болки. С тях се изкарват и животните на паша, за да са здрави и плодовити.

На Цветница се поставя началото на нов митологичен сюжет, свързан с вярването за „разпускане“ на душите на мъртвите.[2] Той е вторият кръг обичаи и е свързан с култа към мъртвите и предците. В Северна България е разпространено вярването за разпускането на покойниците (по-рядко свързано с Велики четвъртък, а най-често – с Великден), които идват на споходят живите си потомци; това поражда специфичния обичай за палене на огън на гробовете, който да сгрее мъртвите и да им свети. Още преди изгрев слънце жените се отправят натам и извършват ритуални действия: прекадяване, преливане, раздаване.[1]

Третият кръг обичаи обединява важни моменти, различни в етнографските райони, на пролетните момински обичаи и игри.[1] На Цветница в някои райони настъпва краят на моминския обичай лазаруване с буене, а в други райони лазарските игри са в разгара си с обичая кумичене. Тогава се приготвят специални хлябове за обредите, свързани с тях, както и за раздаване на гробищата.[1]

Имени дни[редактиране | редактиране на кода]

Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения или някак свързани с тях:

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Българска митология. Енциклопедичен речник. Състав. Анани Стойнев. София, ИГ 7М+Логис, 1994, с. 70. ISBN 954-8289-03-2.
  2. а б Българска митология. Енциклопедичен речник. Състав. Анани Стойнев. София, ИГ 7М+Логис, 1994, с. 69. ISBN 954-8289-03-2.
  3. Българска митология. Енциклопедичен речник. Състав. Анани Стойнев. София, ИГ 7М+Логис, 1994, с. 69 – 70. ISBN 954-8289-03-2.
  4. Български лични имена // bulgarian-folklore.com, 12 февруари 2009. Посетен на 7 април 2015.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]